Feb 5, 2007, 3:00 AM

* * *

  Poetry
800 0 1

Любов голяма в мен гори.

Любов такава винаги ме пари.

Реши кога да сложиш точка, завинаги ме забрави.

Мечта ми беше с тебе да живея, мечта ми беше с тебе да умра.

Превърна всичките мечти в измама, душата ми погуби ти.

Неще се заличи усмивката ти нежна, през изминалите дни.

Изгубен съм без твойта топлина, изгубен в дъното на моята душа.

Затворен в собствената си тъга, не виждащ светлината на деня. За мен една си ти!

На всички ще го кажа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Просто Никой All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...