24 dic 2006, 2:07

* * *

  Poesía
711 0 2

Не съм щастлива с теб

не бих могла и аз да бъда,

защото ти ме нараняваш,

защото ти ме накърняваш

със студените си погледи,

с ироничните усмивки,

с неизречените тежки думи,

с безразличието си дори.

 

Не съм щастлива с теб

не бих могла и аз да бъда,

но искам да съм вечно с теб,

защото те обичам до полуда,

защото открадна моето сърце

и го отнесе безкрайно надалече,

да го тъпчеш и измъчваш непрестанно ти,

но знай, че от години закотвен в него си!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много просто Обичаш даден човек, а той не отвръща на чувствата ти и само ти прави на инат. Теб те боли от този факт, страдаш заради него и следователно, въпреки огромната си обич към него, която те изпълва изцяло, ти си нещастен/а. Звучи жалко, но е така Весела Коледа!

    П.С. Не е нито смирение, нито компромис...просто, когато обичаш, ти искаш да си с дадения човек - независимо от болката си
  • Е, литературно - добре, ама не мога да си обясня как така го обичаш, а не си щастлива с него?
    "Не съм щастлива с теб
    не бих могла и аз да бъда,
    но искам да съм вечно с теб"
    Смирение ли е това? Компромис? Не разбирам
    Поздрав.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...