tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
24.12.2006 г., 2:07 ч.

* * * 

  Поезия
567 0 2

Не съм щастлива с теб

не бих могла и аз да бъда,

защото ти ме нараняваш,

защото ти ме накърняваш

със студените си погледи,

с ироничните усмивки,

с неизречените тежки думи,

с безразличието си дори.

 

Не съм щастлива с теб

не бих могла и аз да бъда,

но искам да съм вечно с теб,

защото те обичам до полуда,

защото открадна моето сърце

и го отнесе безкрайно надалече,

да го тъпчеш и измъчваш непрестанно ти,

но знай, че от години закотвен в него си!

© Марина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много просто Обичаш даден човек, а той не отвръща на чувствата ти и само ти прави на инат. Теб те боли от този факт, страдаш заради него и следователно, въпреки огромната си обич към него, която те изпълва изцяло, ти си нещастен/а. Звучи жалко, но е така Весела Коледа!

    П.С. Не е нито смирение, нито компромис...просто, когато обичаш, ти искаш да си с дадения човек - независимо от болката си
  • Е, литературно - добре, ама не мога да си обясня как така го обичаш, а не си щастлива с него?
    "Не съм щастлива с теб
    не бих могла и аз да бъда,
    но искам да съм вечно с теб"
    Смирение ли е това? Компромис? Не разбирам
    Поздрав.

Предложения
: ??:??