Dec 24, 2006, 2:07 AM

* * *

  Poetry
713 0 2

Не съм щастлива с теб

не бих могла и аз да бъда,

защото ти ме нараняваш,

защото ти ме накърняваш

със студените си погледи,

с ироничните усмивки,

с неизречените тежки думи,

с безразличието си дори.

 

Не съм щастлива с теб

не бих могла и аз да бъда,

но искам да съм вечно с теб,

защото те обичам до полуда,

защото открадна моето сърце

и го отнесе безкрайно надалече,

да го тъпчеш и измъчваш непрестанно ти,

но знай, че от години закотвен в него си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много просто Обичаш даден човек, а той не отвръща на чувствата ти и само ти прави на инат. Теб те боли от този факт, страдаш заради него и следователно, въпреки огромната си обич към него, която те изпълва изцяло, ти си нещастен/а. Звучи жалко, но е така Весела Коледа!

    П.С. Не е нито смирение, нито компромис...просто, когато обичаш, ти искаш да си с дадения човек - независимо от болката си
  • Е, литературно - добре, ама не мога да си обясня как така го обичаш, а не си щастлива с него?
    "Не съм щастлива с теб
    не бих могла и аз да бъда,
    но искам да съм вечно с теб"
    Смирение ли е това? Компромис? Не разбирам
    Поздрав.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...