* * *
Казваш ми-усмихвай се,
когато дъжд вали,
но тъжно е да знам,
че ще си тръгнеш с него ти.
Молиш ме да те погледа,
както гледам малките деца,
но как да те погледна с обич,
като знам,че няма да те има на сутринта.
Не мога да те пусна-сърцето ме боли.
Не искам да си тръгваш-
по-добре живота ми вземи...
И нека,нека не спира да боли...
В раната ми сол сипи,
гледай как се мъча и изгарям...
И накрая на гроба ми с кръв напиши:
"Тя обичаше безумно,но любовта я уби!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Иванова Todos los derechos reservados
