* * *

Jan 20, 2007, 12:30 AM

Poetry

609 0 5

Казваш ми-усмихвай се,
когато дъжд вали,
но тъжно е да знам,
че ще си тръгнеш с него ти.
Молиш ме да те погледа,
както гледам малките деца,
но как да те погледна с обич,
като знам,че няма да те има на сутринта.
Не мога да те пусна-сърцето ме боли.
Не искам да си тръгваш-
по-добре живота ми вземи...
И нека,нека не спира да боли...
В раната ми сол сипи,
гледай как се мъча и изгарям...
И накрая на гроба ми с кръв напиши:
"Тя обичаше безумно,но любовта я уби!"

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Rosica (Росица Иванова)

2007-01-25T23:50:56+02:00

Благодря Злати !!!
zlati_ival (Златка Вълкова)

2007-01-25T23:42:54+02:00

Напълно съм съгласна с Креми.
Живота е пред теб, Роси
Rosica (Росица Иванова)

2007-01-25T23:40:37+02:00

Права си Креми,май е карйно време да се взема в ръце,благодаря ти !!!
Rosica (Росица Иванова)

2007-01-20T23:19:12+02:00

Мила,понякога е по-добре да умреш,отколкото да я загубиш.Благодаря ти !!!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-01-20T01:12:37+02:00

Много силен стих!
Това е истинска и искрена любов.
Само,че нека не завършва по този трагичен начин....
Поздрав!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works