Rosica (Росица Иванова) Rosica (Росица Иванова)
93
28 ene 2007, 22:13

* * *

  Poesía
698 0 6
Стои на пейката зелена
жена с черна кърпа на глава.
Стои и плаче наранена,
кълне без думи своята съдба...

Глава надига - на Господа се моли,
с ръце копае черната земя...
А покрай нея хората минават -
смеят се на бедната душа.

Дете проплаква нейде в парка,
а тя хуква с разперени ръце -
търси рожбата си свята,
която някой й отне...

Сълзите погледа премрежват,
жената пада във калта,
изгубила последната надежда -
надава вик, проклинащ таз земя...

А нейде в небесата,
рожбата й свята -
търси майка да прегърне,
с много обич тя да го обгърне...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0