Rosica (Росица Иванова)
93 354
28 ene 2007, 22:13

* * * 

  Poesía
557 0 6
Стои на пейката зелена
жена с черна кърпа на глава.
Стои и плаче наранена,
кълне без думи своята съдба...

Глава надига - на Господа се моли,
с ръце копае черната земя...
А покрай нея хората минават -
смеят се на бедната душа.

Дете проплаква нейде в парка,
а тя хуква с разперени ръце -
търси рожбата си свята,
която някой й отне...

Сълзите погледа премрежват,
жената пада във калта,
изгубила последната надежда -
надава вик, проклинащ таз земя...

А нейде в небесата,
рожбата й свята -
търси майка да прегърне,
с много обич тя да го обгърне...

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??