* * *
Стои на пейката зелена
жена с черна кърпа на глава.
Стои и плаче наранена,
кълне без думи своята съдба...
Глава надига - на Господа се моли,
с ръце копае черната земя...
А покрай нея хората минават -
смеят се на бедната душа.
Дете проплаква нейде в парка,
а тя хуква с разперени ръце -
търси рожбата си свята,
която някой й отне...
Сълзите погледа премрежват,
жената пада във калта,
изгубила последната надежда -
надава вик, проклинащ таз земя...
А нейде в небесата,
рожбата й свята -
търси майка да прегърне,
с много обич тя да го обгърне...
жена с черна кърпа на глава.
Стои и плаче наранена,
кълне без думи своята съдба...
Глава надига - на Господа се моли,
с ръце копае черната земя...
А покрай нея хората минават -
смеят се на бедната душа.
Дете проплаква нейде в парка,
а тя хуква с разперени ръце -
търси рожбата си свята,
която някой й отне...
Сълзите погледа премрежват,
жената пада във калта,
изгубила последната надежда -
надава вик, проклинащ таз земя...
А нейде в небесата,
рожбата й свята -
търси майка да прегърне,
с много обич тя да го обгърне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
