* * *

13 feb 2007, 9:09

Poesía

636 0 7

Не мога да те гледам тъжен -
сълзи не искам в твоите очи...
Ще мине болката в сърцето
и нея ще забравиш ти...

Съдбата тежко нарани те -
отне ти първата любов...
А тя - остави те с мечтите,
не беше за това готов...

Приятелю, усмивката къде е,
къде е звънкият ти смях?
Сълзи премрежват ти очите -
тъгата се чете във тях...

Черен облак е сега душата -
името й само шепнеш ти...
Жени много има по земята -
с друга ще бъдеш по-щастлив!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Rosica (Росица Иванова)

2007-02-13T19:35:52+02:00

Боже,какво да кажа...толкова съм щастлива,че ме четете
Надявам се,че не ви разочаровам...
Целувка и прегръдка за всички от мен!
Благодаря ви искрено!
Laska (Ласка Александрова)

2007-02-13T18:50:42+02:00

Хареса ми!
Поздрав!
Незабравима (Кремена Стоева)

2007-02-13T14:11:14+02:00

Хубав стих!
Браво.
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-02-13T12:19:45+02:00

Радвам ти се, Роси!
Дерзай!
Романтик (Христо Костов)

2007-02-13T10:09:46+02:00

Хареса ми и на мен!!! Първата любов си е един тест за сърцето.
Поздрави, Роси!!!
Alyaska (Суси)

2007-02-13T09:28:35+02:00

Всеки трябва да изживее по свой начин първата си голяма любов и раздялата с нея... 6
Етчи (Анета Саманлиева)

2007-02-13T09:21:01+02:00

Хубав стих и прекрасен жест на приятел.

Поздрав и усмивка.

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas