* * *
сълзи не искам в твоите очи...
Ще мине болката в сърцето
и нея ще забравиш ти...
Съдбата тежко нарани те -
отне ти първата любов...
А тя - остави те с мечтите,
не беше за това готов...
Приятелю, усмивката къде е,
къде е звънкият ти смях?
Сълзи премрежват ти очите -
тъгата се чете във тях...
Черен облак е сега душата -
името й само шепнеш ти...
Жени много има по земята -
с друга ще бъдеш по-щастлив!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Иванова Все права защищены
