21 mar 2007, 21:53

* * * 

  Poesía
814 0 11

Като птица бяла, на рамото ми кацна...
Дойде с теб и любовта,
като огнен лъч в живота ми проблесна
и нежно сгуши се до мен на меката трева...
Тъй весели и влюбени с теб стояхме,
времето летеше със сребърни крила,
а лицата все така омаяни,
целуваха непознатите уста...

Красиво бе... но докога?!...

И сякаш в този миг земята се разцепи,
оттам гарван черен долетя,
нарани ти той крилете
и ти стъпи на черната земя...
Дълго молих да се върнеш,
с прашец те ръсих от райската земя,
но явно вече късно е...
зла вещица изпила е твоята душа...

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дани, вече взех да се питам, наистина заслужавам ли нещо на този свят...
  • Хей, усмихни се, животът продължава! Хайде, вдигни се, любов заслужаваш!
  • Благодаря ти много,Люси!
  • Роси, хареса ми!!!
    Поздрави
  • Зоя,благодаря

    Романтична,дано имам сили да я дочакам
    Благодаря!

    Ицо,дори и да се роди отново,нищо вече няма да е същото
    Благодаря ти !
  • Земята също дава сили. Може отново да си роди любовта ви!!!
    Поздрави, Роси!!!
  • Росе, усмихни се, мила!
    Знаеш, че любовта не е до тук, и въпреки болката те заричам да я дочакаш, за да си много щастлива!
    Поздравче!
  • Хубаво е!
  • Здравей, Креми ! Как няма да съм тъжна мила,като има хора,които само знаят как да те нараняват,а не да те обичат. Усмивки не мога да ти обещая,но ще се постарая
    Благодаря ти!

    Здравей,Ели! Благодаря и на теб най-сърдечно,ти знаеш какво означава това за мен
  • супер е!
  • Здравей, миличка!
    Пак си тъжна!
    Хайде...искам вече усмивки!

    Хубав е стиха ти!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??