* * *
Като птица бяла, на рамото ми кацна...
Дойде с теб и любовта,
като огнен лъч в живота ми проблесна
и нежно сгуши се до мен на меката трева...
Тъй весели и влюбени с теб стояхме,
времето летеше със сребърни крила,
а лицата все така омаяни,
целуваха непознатите уста...
Красиво бе... но докога?!...
И сякаш в този миг земята се разцепи,
оттам гарван черен долетя,
нарани ти той крилете
и ти стъпи на черната земя...
Дълго молих да се върнеш,
с прашец те ръсих от райската земя,
но явно вече късно е...
зла вещица изпила е твоята душа...
© Росица Иванова All rights reserved.
