26 mar 2007, 16:00

* * *

  Poesía
1.5K 0 4
Не боли от това, че си тръгна,
боли от начина, по който го направи,
боли от мълчанието,
от стъпките, отекващи в тишината...
В главата образи се сменят,
сърцето бие силно
при всеки сблъсък с тях...
Душата се опитва болката да скрие,
но очите издават раната скрита,
сълзите падат за незнайния грях...
Боли, но от какво, вече не зная,
дали от мъка, дали от любовта,
виновна пред себе си аз ще остана,
но как ще изкупя тази вина...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съгласна съм,че има кой да отмъсти,Романтична,но това чакане ме убива отново
    Благодаря ти !
  • Не, мила, не отмъщавай!
    Има кой да го направи вместо теб!
    Късмет ти желая!
  • Тъжна както винаги,мила,но само в сърцето,а лицето е усмихнато,добре се прикривам,но ти винаги успяваш да го разбереш. А със сърцето си ще се усмихна,когато постигна целта си,придружена с отмъщение. Бъди щастлива!
  • Пак си тъжна!

    Какво да направя, за да те усмихна??

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...