* * *
боли от начина, по който го направи,
боли от мълчанието,
от стъпките, отекващи в тишината...
В главата образи се сменят,
сърцето бие силно
при всеки сблъсък с тях...
Душата се опитва болката да скрие,
но очите издават раната скрита,
сълзите падат за незнайния грях...
Боли, но от какво, вече не зная,
дали от мъка, дали от любовта,
виновна пред себе си аз ще остана,
но как ще изкупя тази вина...?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Иванова Todos los derechos reservados
