Mar 26, 2007, 4:00 PM

* * * 

  Poetry
1180 0 4
Не боли от това, че си тръгна,
боли от начина, по който го направи,
боли от мълчанието,
от стъпките, отекващи в тишината...
В главата образи се сменят,
сърцето бие силно
при всеки сблъсък с тях...
Душата се опитва болката да скрие,
но очите издават раната скрита,
сълзите падат за незнайния грях...
Боли, но от какво, вече не зная,
дали от мъка, дали от любовта,
виновна пред себе си аз ще остана,
но как ще изкупя тази вина...?

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Съгласна съм,че има кой да отмъсти,Романтична,но това чакане ме убива отново
    Благодаря ти !
  • Не, мила, не отмъщавай!
    Има кой да го направи вместо теб!
    Късмет ти желая!
  • Тъжна както винаги,мила,но само в сърцето,а лицето е усмихнато,добре се прикривам,но ти винаги успяваш да го разбереш. А със сърцето си ще се усмихна,когато постигна целта си,придружена с отмъщение. Бъди щастлива!
  • Пак си тъжна!

    Какво да направя, за да те усмихна??
Random works
: ??:??