* * *
боли от начина, по който го направи,
боли от мълчанието,
от стъпките, отекващи в тишината...
В главата образи се сменят,
сърцето бие силно
при всеки сблъсък с тях...
Душата се опитва болката да скрие,
но очите издават раната скрита,
сълзите падат за незнайния грях...
Боли, но от какво, вече не зная,
дали от мъка, дали от любовта,
виновна пред себе си аз ще остана,
но как ще изкупя тази вина...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
