18 nov 2006, 22:21

* * *

  Poesía
602 0 1
Всяка жена трябва да изпита това,
което любовта и предлага
колкото и жертви да струва тя,
не бива дълго да се отлага.

Усещаш, че по трудно дишаш
и въпреки всичко се изкушаваш,
да вдъхнеш от нея колкото можеш,
макар и трудно да възприемаш.

Всяка жена си съставя бариера,
която трудно се разваля
и то е ,защото не вярва,
че любовта вече дошла е.

Защо ли така бог ни създаде
да имаме крехко женско сърце
то лесно се разтуптява
пред мъжките силни ръце.

Хубаво нещо е любовта ни
тя няма ни ум, нито прегради
сълзите са понякога странни
и изричаме често думи прощелни.

Жената никога не смее да каже,
че обича истински и че желае
да е обичана и единствена
това всяка иска да знае.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Русланова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...