15 dic 2007, 22:59

* * *

  Poesía
1.4K 0 5
Цял  живот бях "нищото"
в очите на другите.
Търсих приятели,
срещах само предатели.
Вярвах в другите,
получавах нож в гърба.
До болка обичах
и след любовта тичах.
От "силните, властните,
първенците" на живота.

Сега съм едно "нещо",
което те научиха да мрази.
Те научиха да удря.
Те научиха да няма вяра.
Те научиха да бъде враг
и на всеки  близък да подлага крак.

Те взеха крилете
на едно наивно дете.
Сега съм една от многото,
които вярват на логото:
"Убий, за да не те убият!"

Боже, колко омраза има на този свят?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боза Бозова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • браво....супер е
  • Написах този стих в момент,в който бях разочарована от всички и исках само да отвърна за обидите и лицемерието на така наречените "лидери"!Както казва едно вече изтъркано клише "Във всеки живее доброто и злото"!Натъжава ме това,че повечето избират второто
  • Интересна позиция, позицията на самосъхранението.
    Има нещо вярно, че тя е ужасно необходима за оцеляване.
    Браво!
  • Другата буза?! НЕ! Бори се за достойнството и честа си, но...другата буза НЕ! БРАВО ЗА СТИХА! Виж тук --> http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=87897
  • не е трябвало да се променяш!!малко са истинските и добри хора в днешно време,който подават и другата буза!!добър стих много силен!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...