26 may 2015, 17:12  

* * *

  Poesía
1K 1 7

Христос не е християнин.

И Бог е с много имена.

Къде е истинската вяра…

Кога заченат е света…

 

Дали от мрака тъмен

се ражда светлина…

Дали животът е безумие…

Или дете на любовта…

 

Дали сме само сенки

на собствения си живот…

И отражение на мамещата Вечност?

Или пък грешката на Бог?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хулата срещу Св.Дух е единственият непростим грях.
    Св.Дух е много важен,едни го имат,но го игнорират,други се мъчат да им слезе върху.
    Благодатите са важни.
    Изпитанията също.
    Бог много ни обича,но и много ни учи!
    Отваря ни очите,преследва ни особено когато боледуваме (духовно).
  • Имам.
    Прав сте,че това с грешката на Бог е неподходящо.
    Иначе човешката ни природа е тъмна и грешна.
    Въпреки това обаче Бог ни прати Христос и шанс за обръщане.
    Да не пропиляваме този шанс!
    Промяната отнема години (аз вече 5), АП.Павел(4) а и всеки ден борба.
    Светецът е човек,който се бори всеки ден!
    Това май дон Боско го казваше!
  • Много ми хареса
  • Поздравления! Въздействащо е!
  • Голяма грешка сме и как ще ни поправи аз не знам! Харесах!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...