26.05.2015 г., 17:12  

* * *

1K 1 7

Христос не е християнин.

И Бог е с много имена.

Къде е истинската вяра…

Кога заченат е света…

 

Дали от мрака тъмен

се ражда светлина…

Дали животът е безумие…

Или дете на любовта…

 

Дали сме само сенки

на собствения си живот…

И отражение на мамещата Вечност?

Или пък грешката на Бог?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хулата срещу Св.Дух е единственият непростим грях.
    Св.Дух е много важен,едни го имат,но го игнорират,други се мъчат да им слезе върху.
    Благодатите са важни.
    Изпитанията също.
    Бог много ни обича,но и много ни учи!
    Отваря ни очите,преследва ни особено когато боледуваме (духовно).
  • Имам.
    Прав сте,че това с грешката на Бог е неподходящо.
    Иначе човешката ни природа е тъмна и грешна.
    Въпреки това обаче Бог ни прати Христос и шанс за обръщане.
    Да не пропиляваме този шанс!
    Промяната отнема години (аз вече 5), АП.Павел(4) а и всеки ден борба.
    Светецът е човек,който се бори всеки ден!
    Това май дон Боско го казваше!
  • Много ми хареса
  • Поздравления! Въздействащо е!
  • Голяма грешка сме и как ще ни поправи аз не знам! Харесах!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...