Ти ела! Донеси ми със вятъра,
който гони по пистата твойте надежди,
които очакват витлата,
загребващи вяра, родена във въздуха,
превърнала ги в реалността на самолета,
който да ги издигне над пошлите страсти,
над грозните думи,
над лъжливите профили,
над суетата...
Там, близо... до истината...
за формата на земята,
за това как разпръсква зората ...