16 авг. 2007 г., 15:01

***

561 0 1
 

Ти ела! Донеси ми със вятъра,

който гони по пистата твойте надежди,

които очакват витлата,

загребващи вяра, родена във въздуха,

превърнала ги в реалността на самолета,

който да ги издигне над пошлите страсти,

над грозните думи,

над лъжливите профили,

над суетата...

Там, близо... до истината...

за формата на земята,

за това как разпръсква зората

поезия,

родила се нейде из нощните дебри,

поела шума на живота в зародиш...

поела причудливи, изродски форми

на болни въображения,

които повеждат след себе си

новата нощ закъсняла, уплашена,

от предишно зачеване!...

Кой може да каже, обаче,

къде ще се случи поредната среща

на всички участници

в това сътворяване!...

А истината, която все доближаваме,

коя е?!... И тя ли е нашата?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...