11 ene 2007, 12:33

* * *

  Poesía
940 0 0

Ще ме последваш ли, дори да знаеш, че те водя към смъртта?
Ще продадеш ли душата си в името на любовта?
Ще бъдеш ли до мен, когато изгрява деня?

Не, нали?

Нуждаеш се от мен единствено, защото вече ме няма.
Искаш ме, само за да ме загубиш отново.
Обичаш ме, защото аз теб - не.

Аз живея в нуждата ти да ме няма.
Аз съм смисъла на живота ти,
които не си заслужава да жижееш.
Аз съм спасението за твоята душа,
което отдавна изгуби.
Аз съм изгрева на дните ти, които вече залязоха.
Аз съм всичко, което ти никога няма да бъдеш.
Аз съм вечното, недостожимото и безкрайното.
Аз съм самата тишина!

А ти, ти кой си?
Борещият се за обич?
Търсещият отговорност в другите за своите грешки?
Бягащият от своята вина?
ДА, твоето име е това,
името "Лъжа"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...