4 ene 2007, 23:13

***

  Poesía
844 0 4
Когато чустваш се изгубен
и живота ти сякаш е разбит...
Обръщаш се назад
и виждаш само болка...
Един човек помагал ти е вечно,
а сега... и той си отива...
Живота ти разбит е,
а света е празен...
И искаш
всичко да е само сън...
Но по сълзите си разбираш,
че истината винаги боли...


                                                               4.Януари.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хей мила този човек не си е отишал завинаги :*
  • написах го след последното скарване с най-добрия ми приятел
  • тва за кой е писано да вникнем най-добре в смисъла абстрактна наша покровителке :Р:Д хахаха
  • Опитай се да превъзмогнеш всичко!!!
    Поздрави за стиха, Цвета!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...