4 ene 2007, 23:13

*** 

  Poesía
611 0 4
Когато чустваш се изгубен
и живота ти сякаш е разбит...
Обръщаш се назад
и виждаш само болка...
Един човек помагал ти е вечно,
а сега... и той си отива...
Живота ти разбит е,
а света е празен...
И искаш
всичко да е само сън...
Но по сълзите си разбираш,
че истината винаги боли...


                                                               4.Януари.2007

© Цвета Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • хей мила този човек не си е отишал завинаги :*
  • написах го след последното скарване с най-добрия ми приятел
  • тва за кой е писано да вникнем най-добре в смисъла абстрактна наша покровителке :Р:Д хахаха
  • Опитай се да превъзмогнеш всичко!!!
    Поздрави за стиха, Цвета!!!
Propuestas
: ??:??