4 янв. 2007 г., 23:13

***

845 0 4
Когато чустваш се изгубен
и живота ти сякаш е разбит...
Обръщаш се назад
и виждаш само болка...
Един човек помагал ти е вечно,
а сега... и той си отива...
Живота ти разбит е,
а света е празен...
И искаш
всичко да е само сън...
Но по сълзите си разбираш,
че истината винаги боли...


                                                               4.Януари.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Лазарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хей мила този човек не си е отишал завинаги :*
  • написах го след последното скарване с най-добрия ми приятел
  • тва за кой е писано да вникнем най-добре в смисъла абстрактна наша покровителке :Р:Д хахаха
  • Опитай се да превъзмогнеш всичко!!!
    Поздрави за стиха, Цвета!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...