Jan 4, 2007, 11:13 PM

***

  Poetry
841 0 4
Когато чустваш се изгубен
и живота ти сякаш е разбит...
Обръщаш се назад
и виждаш само болка...
Един човек помагал ти е вечно,
а сега... и той си отива...
Живота ти разбит е,
а света е празен...
И искаш
всичко да е само сън...
Но по сълзите си разбираш,
че истината винаги боли...


                                                               4.Януари.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Лазарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • хей мила този човек не си е отишал завинаги :*
  • написах го след последното скарване с най-добрия ми приятел
  • тва за кой е писано да вникнем най-добре в смисъла абстрактна наша покровителке :Р:Д хахаха
  • Опитай се да превъзмогнеш всичко!!!
    Поздрави за стиха, Цвета!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...