23 nov 2011, 6:05

***

1.4K 0 7

Бих  откраднала книга.

На някой поет,

който пие ракията с кани,

който пада пиянски на колене,

но не пада пред хора избрани.

Който сваля звездите

                           на всички жени,

но една във сърцето си пази,

който майната тегли

                           на всички злини,

но до днес не познава омразата.

Бих откраднала книга.

На някой такъв,

който с шепи раздава приятелства,

не ламти за пари,

                          не държи да е пръв

и прощава дори и предателство.

Който бил старомоден

                           и с чувство за чест,

имал съвест и даже мечтаел.

Най-случайно и аз

                           съм го срещнала днес,

но не спрях.

                           Ех, не съм го познала!

И на Господ се молих до ранни зори

да помогне на младите хора –

нека книги крадат, вместо пари,

нека някой поет им говори!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...