26 mar 2009, 5:43

***

  Poesía » Otra
968 0 4

един от тези дни
в които обувките
не ми стават
защото
изхлузват се от тях
пръстите на краката
изплъзват се и самите
крака
изплъзва се даже пода на
коридора
изпод краката
ми

липсите
така трудни
за прикриване

без да
искам започвам
едва доловимо
да
се
изплъзвам
от себе си
и от деня си
от приятелите
и майка си
ето как се става неставащ

но после
нали добре помните
как завършваше
приказката
няма кой
никой не може
да
ме събере
дори
цялото
кралско войнство

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Питър Хайнрих Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...