26.03.2009 г., 5:43

***

970 0 4

един от тези дни
в които обувките
не ми стават
защото
изхлузват се от тях
пръстите на краката
изплъзват се и самите
крака
изплъзва се даже пода на
коридора
изпод краката
ми

липсите
така трудни
за прикриване

без да
искам започвам
едва доловимо
да
се
изплъзвам
от себе си
и от деня си
от приятелите
и майка си
ето как се става неставащ

но после
нали добре помните
как завършваше
приказката
няма кой
никой не може
да
ме събере
дори
цялото
кралско войнство

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...