26.03.2009 г., 5:43

***

971 0 4

един от тези дни
в които обувките
не ми стават
защото
изхлузват се от тях
пръстите на краката
изплъзват се и самите
крака
изплъзва се даже пода на
коридора
изпод краката
ми

липсите
така трудни
за прикриване

без да
искам започвам
едва доловимо
да
се
изплъзвам
от себе си
и от деня си
от приятелите
и майка си
ето как се става неставащ

но после
нали добре помните
как завършваше
приказката
няма кой
никой не може
да
ме събере
дори
цялото
кралско войнство

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...