един от тези дни
в които обувките
не ми стават
защото
изхлузват се от тях
пръстите на краката
изплъзват се и самите
крака
изплъзва се даже пода на
коридора
изпод краката
ми
липсите
така трудни
за прикриване
без да
искам започвам
едва доловимо
да
се
изплъзвам
от себе си
и от деня си
от приятелите
и майка си
ето как се става неставащ
но после
нали добре помните
как завършваше
приказката
няма кой
никой не може
да
ме събере
дори
цялото
кралско войнство
© Питър Хайнрих All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
