* * *
Приятелко, съпернице,
Предателко-изменнице!
Бях наивна и те уважавах,
Стихове с обич ти посвещавах.
Вярвах в женско приятелство,
Но ти отвърна със предателство.
Със хитрост, двама ни плени,
С коварство семейството разби.
Беше пленителна, беше прекрасна,
С мен беше мила, а с него - страстна.
Наричаше ме "слънце", наричаше ме "мила",
А ти към мъжът ми си се стремила.
На нашето приятелство много се радвах,
Не съм лицемерна и го показвах.
Съчувствах ти, че си нещастна вдовица,
Бях те канонизирала, дори, за светица.
Ти се възползва, че съм много наивна,
Не съм скандалджийка, не съм агресивна,
Като змия в мойта пазва полази,
Отне ми мъжа и за теб го запази.
Била си наистина коварна жена.
Сега не ти, а аз съм сама.
Вече сте двамата както желахте,
С мойта наивност се подиграхте.
Навярно още щасливо се засмивате,
Когато двамата заедно заспивате,
Че постигнахте своето взаимно щастие
На гърба на моето голямо нещастие.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
