30 jun 2007, 9:59

* * * 

  Poesía
841 0 5
 

Приятелко, съпернице,

Предателко-изменнице!

Бях наивна  и те уважавах,

Стихове с обич ти посвещавах.

Вярвах в женско приятелство,

Но ти отвърна със предателство.

Със  хитрост, двама ни плени,

С коварство семейството разби.

Беше пленителна, беше прекрасна,

С мен беше мила, а с него - страстна.

Наричаше ме "слънце", наричаше ме "мила",

А ти към мъжът ми си се стремила.

На нашето приятелство много се радвах,

Не съм лицемерна и го показвах.

Съчувствах ти, че си нещастна вдовица,

Бях те канонизирала, дори, за светица.

Ти се възползва, че съм много наивна,

Не съм скандалджийка, не съм агресивна,

Като змия в  мойта пазва полази,

Отне ми мъжа и за теб го запази.

Била си наистина коварна жена.

Сега не ти, а аз съм сама.

Вече сте двамата както желахте,

С мойта наивност  се подиграхте.

Навярно още  щасливо се засмивате,

Когато  двамата заедно заспивате,

Че постигнахте своето взаимно щастие

На гърба на моето голямо  нещастие.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря приятели!
  • Прав е Фил- пей и я заплюй, но нали си добра душа...
  • Леле, ужас...
    Но хич да не ти пука, Нели!
    Има други жени, които търсят твоето приятелство.
    Но те не са като нея, те са истински!
    Гледай смело напред, а ние сме с теб!
    Подкрепяме те, миличка!
    Поздрави и прегръдки!
  • ...Незнам какво да кажа...за пръв път ми се случва!
    Поздрав!
  • Преглътни, даже да боли!
    Прескочи... знам, че ти тежи!
    Глава вдигни... и все напред върви!!!

    Прегръщам те, мила!
Propuestas
: ??:??