* * *
Приятелко, съпернице,
Предателко-изменнице!
Бях наивна и те уважавах,
Стихове с обич ти посвещавах.
Вярвах в женско приятелство,
Но ти отвърна със предателство.
Със хитрост, двама ни плени,
С коварство семейството разби.
Беше пленителна, беше прекрасна,
С мен беше мила, а с него - страстна.
Наричаше ме "слънце", наричаше ме "мила",
А ти към мъжът ми си се стремила.
На нашето приятелство много се радвах,
Не съм лицемерна и го показвах.
Съчувствах ти, че си нещастна вдовица,
Бях те канонизирала, дори, за светица.
Ти се възползва, че съм много наивна,
Не съм скандалджийка, не съм агресивна,
Като змия в мойта пазва полази,
Отне ми мъжа и за теб го запази.
Била си наистина коварна жена.
Сега не ти, а аз съм сама.
Вече сте двамата както желахте,
С мойта наивност се подиграхте.
Навярно още щасливо се засмивате,
Когато двамата заедно заспивате,
Че постигнахте своето взаимно щастие
На гърба на моето голямо нещастие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
