5 sept 2010, 17:00

* * *

  Poesía
1.3K 0 7
черешата,
която не е череша,
бухалът,
който не е бухал,
и никакъв Бах на никакви пръсти,
и никакъв изгрев,
Братя Грим, които не са Братя Грим,
(приказките не се пишат сами),
ще говорим на Вие (вече не съм прекрасен),
дървото...
дървото, което не е желязно, а още по-малко любовно,
и никакъв Питър,
а още по-малко пък Хайнрих...
никога...
никъде...
нищо.
Ревнувам те.
От Керуак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Питър Хайнрих Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...