5.09.2010 г., 17:00

* * *

1.3K 0 7
черешата,
която не е череша,
бухалът,
който не е бухал,
и никакъв Бах на никакви пръсти,
и никакъв изгрев,
Братя Грим, които не са Братя Грим,
(приказките не се пишат сами),
ще говорим на Вие (вече не съм прекрасен),
дървото...
дървото, което не е желязно, а още по-малко любовно,
и никакъв Питър,
а още по-малко пък Хайнрих...
никога...
никъде...
нищо.
Ревнувам те.
От Керуак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...