Sep 5, 2010, 5:00 PM

* * *

  Poetry
1.3K 0 7
черешата,
която не е череша,
бухалът,
който не е бухал,
и никакъв Бах на никакви пръсти,
и никакъв изгрев,
Братя Грим, които не са Братя Грим,
(приказките не се пишат сами),
ще говорим на Вие (вече не съм прекрасен),
дървото...
дървото, което не е желязно, а още по-малко любовно,
и никакъв Питър,
а още по-малко пък Хайнрих...
никога...
никъде...
нищо.
Ревнувам те.
От Керуак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...