Крача сега сама из града,
Мокра, но нова съм от дъжда.
Дъждовни капки мият черни мисли
И те отново стават радостни и чисти.
Бях преизпълнена с тъгата, страха,
Бях обсебена от грозната самота,
А сега за тях въобще не ми пука
И пея весели дуети със капчука.
Пречистена и мокра от дъжда,
Мечтая за спасителя в ръжта.
Ще го позная във тълпата милионна
И няма да съм все сама, макар бездомна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
