19.08.2007 г., 14:51

* * *

838 0 2
 

Крача сега сама из града,

Мокра, но нова  съм от дъжда.

Дъждовни капки мият черни мисли

И те отново стават радостни и чисти.

Бях преизпълнена  с  тъгата, страха,

Бях обсебена от грозната  самота,

А сега за тях въобще не ми пука

И пея весели дуети със капчука.

Пречистена и мокра от дъжда,

Мечтая за спасителя в ръжта.

Ще го позная във тълпата милионна

И няма да съм все сама, макар бездомна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...