* * *
Не ме докосвай, не трябва, недей!
И любовни песни за мене не пей,
никога вече, докато съм жива.
Назад не ме връщай, не може, не бива!
Бях ти в ръцете, дори и в краката,
бях ти слугиня, без щат и заплата,
но толкова години не ме оцени
и като любима не ме ощастливи.
Бях ти съпруга по еталон,
пазех честта на семейство и дом,
но ти ме продаде за дребни пари
и ме пренебрегна пред други жени.
Е, не съм хубава и не съм вече млада,
не ставам, като младите, за наслада.
Но имаше време, когато те радвах,
щом любовта си, към тебе, показвах.
Но тази еуфория вече отшумя.
Имаше семейство, но го разпиля.
Вече няма смисъл, няма и надежда.
Остави живота сам да се подрежда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
