Oct 16, 2007, 10:35 AM

* * *

  Poetry
1.3K 0 8
 

Не ме докосвай, не трябва, недей!

И любовни песни за мене не пей,

никога вече, докато съм жива.

Назад не ме връщай, не може, не бива!

Бях ти в ръцете, дори и в краката,

бях ти слугиня, без щат и заплата,

но толкова години не ме оцени

и като любима не ме ощастливи.

Бях ти съпруга по еталон,

пазех честта на семейство и дом,

но ти ме продаде за дребни пари

и ме пренебрегна пред други жени.

Е, не съм хубава и не съм вече млада,

не ставам, като младите,  за наслада.

Но имаше време, когато те радвах,

щом любовта си, към тебе, показвах.

Но тази  еуфория вече отшумя.

Имаше семейство, но го разпиля.

Вече няма смисъл, няма и надежда.

Остави живота сам да се подрежда.





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...