16 окт. 2007 г., 10:35

* * *

1.3K 0 8
 

Не ме докосвай, не трябва, недей!

И любовни песни за мене не пей,

никога вече, докато съм жива.

Назад не ме връщай, не може, не бива!

Бях ти в ръцете, дори и в краката,

бях ти слугиня, без щат и заплата,

но толкова години не ме оцени

и като любима не ме ощастливи.

Бях ти съпруга по еталон,

пазех честта на семейство и дом,

но ти ме продаде за дребни пари

и ме пренебрегна пред други жени.

Е, не съм хубава и не съм вече млада,

не ставам, като младите,  за наслада.

Но имаше време, когато те радвах,

щом любовта си, към тебе, показвах.

Но тази  еуфория вече отшумя.

Имаше семейство, но го разпиля.

Вече няма смисъл, няма и надежда.

Остави живота сам да се подрежда.





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...