16 окт. 2007 г., 10:35

* * *

1.3K 0 8
 

Не ме докосвай, не трябва, недей!

И любовни песни за мене не пей,

никога вече, докато съм жива.

Назад не ме връщай, не може, не бива!

Бях ти в ръцете, дори и в краката,

бях ти слугиня, без щат и заплата,

но толкова години не ме оцени

и като любима не ме ощастливи.

Бях ти съпруга по еталон,

пазех честта на семейство и дом,

но ти ме продаде за дребни пари

и ме пренебрегна пред други жени.

Е, не съм хубава и не съм вече млада,

не ставам, като младите,  за наслада.

Но имаше време, когато те радвах,

щом любовта си, към тебе, показвах.

Но тази  еуфория вече отшумя.

Имаше семейство, но го разпиля.

Вече няма смисъл, няма и надежда.

Остави живота сам да се подрежда.





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...