11 jun 2008, 1:47

* * *

  Poesía
1.1K 0 1

Чудя се дали отново да заплача,

или отново сама да си закрача?!

Сама, но всъщност сред тълпа от хора...

Сама сред толкова отрова...

И пак се чудя колко ли са тези като мен,

сами сред хора в този свят студен...

Надявам се все някой да ме чуе

и в живота ми безстрашно да нахлуе.

Да грабне ме на коня бял,

да вдигне самотния воал,

да впие устни в моята уста

и да премахне тази самота...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Грета Стоилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво (bow) Не се оставяй в ръцете на обезличаващата самота...върви със своите мечти - дори облeни във сълзи..

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...