Jun 11, 2008, 1:47 AM

* * *

  Poetry
1.2K 0 1

Чудя се дали отново да заплача,

или отново сама да си закрача?!

Сама, но всъщност сред тълпа от хора...

Сама сред толкова отрова...

И пак се чудя колко ли са тези като мен,

сами сред хора в този свят студен...

Надявам се все някой да ме чуе

и в живота ми безстрашно да нахлуе.

Да грабне ме на коня бял,

да вдигне самотния воал,

да впие устни в моята уста

и да премахне тази самота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Грета Стоилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво (bow) Не се оставяй в ръцете на обезличаващата самота...върви със своите мечти - дори облeни във сълзи..

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...