Jun 11, 2008, 1:47 AM

* * *

  Poetry
1.1K 0 1

Чудя се дали отново да заплача,

или отново сама да си закрача?!

Сама, но всъщност сред тълпа от хора...

Сама сред толкова отрова...

И пак се чудя колко ли са тези като мен,

сами сред хора в този свят студен...

Надявам се все някой да ме чуе

и в живота ми безстрашно да нахлуе.

Да грабне ме на коня бял,

да вдигне самотния воал,

да впие устни в моята уста

и да премахне тази самота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Грета Стоилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво (bow) Не се оставяй в ръцете на обезличаващата самота...върви със своите мечти - дори облeни във сълзи..

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...