26 sept 2004, 14:32

* * *

  Poesía
1.2K 0 0
Когато те погледна виждам слънце в твоя поглед,
но знам, че зима идва след това.
Тази зима те прави толкова студен и аз немога да те търпя.
Ревнуваш ме ти от всички,
от приятелите си дори.
Когато погледна в твоите очи
зима студена слънцето ще заличи.
Мразиш ме когато аз те лъжа,
но обичаш да ме лъжеш ти.
Най- прекрасната целувка-лъжа е и тя дори!
Защо ме лъжещ? Защо живота ми хабиш?
Защо когато ти кажа "обичам те", ти мълчиш?
Мислиш, смееш се на това, че си пленил моята душа...
Казваш, че обичаш ме и ти,
тогава пламък в сърцето ми гори.
Вярно ли е аз незная,
но трябва да си призная,
че обичам те безкрай
и в ада с теб съм като в рай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Меги Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...