11 feb 2007, 16:44

* * *

  Poesía
1K 0 0
Влез.
Повиках ли те или дойде сам?
Не помня.
Не зная.
Не искам да знам...

Влез.
Аз чаша нямам да ти дам,
да те почерпя- гост си мой.
Аз нищо нямам - срам, не срам,
това съм, тук съм... нямам свой.

Но влез.
Така изисква етикетът,
пък и поне ще си починеш!
Единственото тук - букетът,
едва ли с поглед ще подминеш.

Влез и виж ги - в ъгъла самотен, там,
стоят, забравили си времето, изсъхнали
цветята.
От клюмнали главички с тъжен свян
листенцата са паднали
долу на земята.

Живи ли са някога били?
Не помня.
Не зная.
Но като че ли,

направени са мъртви, имат край, но без начало!
Посърнали стоят и нямат от живот следи!
Началото, животът... то е някъде заспало!
Остана само краят - сочещ за "преди"!

Отиваш ли си вече? О... добре!
Не почерпих, чаша не предложих - съжaлявам!...
Но почина си поне. Довиждане!
... сама съм пак – на мислите отново се отдавам...

... и спомних си!
... да, вече знам...
И двамата го знаем май, нали?
Те живи никога не са били!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Бая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...