Поетът (Дачо)
27 82
28 feb 2007, 20:30

*** 

  Poesía
709 0 7

 

 

Пътувахме със теб в една кола.

И двамата  - поети

/уж много вещи/.

Не знам от колко време се препирахме

кой е по-, по-, най-.

Препречи пътя изведнъж

детски силует.

Спирачки.

Но на асфалта падна то.

Изтръпнали,

отворихме стъклото.

Повдигна се детето. Цяло.

Коляното му само в кръв.

Момчето закуцука

и седна

на тротоара.

Успокоихме се.

Газта  - до дупка.

И пак възвишено заспорихме.

Детето

веднага

изчезна

от мислите ни

/та ние

и дума не проронихме за него/.

 

… Събудих се!

© Дачо Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??