6 oct 2004, 16:24

* * *

  Poesía
1.3K 0 0
Ето отново въпроси валят,
нощи безсънни,самотни,студени
и неусетно един подир друг се редят
чувства и думи до днес спотаени.
Тези чувства и думи,тези нощи и дни
безвъзвратно на теб ги обричам сега,
но се питам спокойно и на сън аз дори
ще изгрее ли тази поредна звезда.
Ще свърши ли всичко красиво сега
да свърши преди да е почнало,
та аз те познавам все още едва,
а ти заминаваш си толкова скоро.
Навън ноща бавно се спуска
и отлита спомен след спомен,
а надеждата плаха така ме напуска
за туй,че отиваш си днес ти от мен.
Тъй наивно ни срещна съдбата
и благодарна съм и до днес,
но защо тъй жестоко затръшва вратата
и отмъква те тихо,спокойно,с финес.
Ти си тръгваш,щом трябва върви
там в големия град,тъй далече от мене,
но моля те не ме забравяй ти,
не умъртвявай чувствата ми,не!
И ако имаш сила,желание,воля
хей ти,момченце за мене родено
отдай се на тази случайна неволя
не ме отблъсквай-без теб е студено!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...