Oct 6, 2004, 4:24 PM

* * * 

  Poetry
939 0 0
Ето отново въпроси валят,
нощи безсънни,самотни,студени
и неусетно един подир друг се редят
чувства и думи до днес спотаени.
Тези чувства и думи,тези нощи и дни
безвъзвратно на теб ги обричам сега,
но се питам спокойно и на сън аз дори
ще изгрее ли тази поредна звезда.
Ще свърши ли всичко красиво сега
да свърши преди да е почнало,
та аз те познавам все още едва,
а ти заминаваш си толкова скоро.
Навън ноща бавно се спуска
и отлита спомен след спомен,
а надеждата плаха така ме напуска
за туй,че отиваш си днес ти от мен.
Тъй наивно ни срещна съдбата
и благодарна съм и до днес,
но защо тъй жестоко затръшва вратата
и отмъква те тихо,спокойно,с финес.
Ти си тръгваш,щом трябва върви
там в големия град,тъй далече от мене,
но моля те не ме забравяй ти,
не умъртвявай чувствата ми,не!
И ако имаш сила,желание,воля
хей ти,момченце за мене родено
отдай се на тази случайна неволя
не ме отблъсквай-без теб е студено!

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??