Oct 6, 2004, 4:24 PM

* * *

  Poetry
1.3K 0 0
Ето отново въпроси валят,
нощи безсънни,самотни,студени
и неусетно един подир друг се редят
чувства и думи до днес спотаени.
Тези чувства и думи,тези нощи и дни
безвъзвратно на теб ги обричам сега,
но се питам спокойно и на сън аз дори
ще изгрее ли тази поредна звезда.
Ще свърши ли всичко красиво сега
да свърши преди да е почнало,
та аз те познавам все още едва,
а ти заминаваш си толкова скоро.
Навън ноща бавно се спуска
и отлита спомен след спомен,
а надеждата плаха така ме напуска
за туй,че отиваш си днес ти от мен.
Тъй наивно ни срещна съдбата
и благодарна съм и до днес,
но защо тъй жестоко затръшва вратата
и отмъква те тихо,спокойно,с финес.
Ти си тръгваш,щом трябва върви
там в големия град,тъй далече от мене,
но моля те не ме забравяй ти,
не умъртвявай чувствата ми,не!
И ако имаш сила,желание,воля
хей ти,момченце за мене родено
отдай се на тази случайна неволя
не ме отблъсквай-без теб е студено!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...