28 feb 2007, 9:36

* * *

  Poesía
1K 0 6
В тъмното умислена стоя,
дарена с мълчаливо отчаяние,
обърнала съм мисълта си в празнота
и чакам бавно своето изгнание...

Неволно лекичко навела съм глава,
една сълза по бузата се стича,
увила съм се плътно в плътта,
усещам само на сълзата дирята..

Дали това зовът е на смъртта,
или само нейна нотка на внимание,
ще се надигна ли, любов, от пропастта,
или ще чакам своя край в изтезание...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анелия Овчарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...