28 feb 2007, 9:36

* * * 

  Poesía
839 0 6
В тъмното умислена стоя,
дарена с мълчаливо отчаяние,
обърнала съм мисълта си в празнота
и чакам бавно своето изгнание...

Неволно лекичко навела съм глава,
една сълза по бузата се стича,
увила съм се плътно в плътта,
усещам само на сълзата дирята..

Дали това зовът е на смъртта,
или само нейна нотка на внимание,
ще се надигна ли, любов, от пропастта,
или ще чакам своя край в изтезание...

© Анелия Овчарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??