28.02.2007 г., 9:36 ч.

* * * 

  Поезия
735 0 6
В тъмното умислена стоя,
дарена с мълчаливо отчаяние,
обърнала съм мисълта си в празнота
и чакам бавно своето изгнание...

Неволно лекичко навела съм глава,
една сълза по бузата се стича,
увила съм се плътно в плътта,
усещам само на сълзата дирята..

Дали това зовът е на смъртта,
или само нейна нотка на внимание,
ще се надигна ли, любов, от пропастта,
или ще чакам своя край в изтезание...

© Анелия Овчарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??