* * *
В тъмното умислена стоя,
дарена с мълчаливо отчаяние,
обърнала съм мисълта си в празнота
и чакам бавно своето изгнание...
Неволно лекичко навела съм глава,
една сълза по бузата се стича,
увила съм се плътно в плътта,
усещам само на сълзата дирята..
Дали това зовът е на смъртта,
или само нейна нотка на внимание,
ще се надигна ли, любов, от пропастта,
или ще чакам своя край в изтезание...
дарена с мълчаливо отчаяние,
обърнала съм мисълта си в празнота
и чакам бавно своето изгнание...
Неволно лекичко навела съм глава,
една сълза по бузата се стича,
увила съм се плътно в плътта,
усещам само на сълзата дирята..
Дали това зовът е на смъртта,
или само нейна нотка на внимание,
ще се надигна ли, любов, от пропастта,
или ще чакам своя край в изтезание...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анелия Овчарова Всички права запазени
