16 abr 2007, 3:12

======

  Poesía
835 0 2

В таз гора черна,

до красив ангел ранен,

на веригите кървави

попаднал във плен.
Победен от живота,

от съдбата сломен,

полужив, полумъртъв -

няма нощ, няма ден.

Много обич раздавал,

но не срещнал такава

с този ангел кървящ

ще потъне в забрава.

Колко истини каза

и колко мъки спести,

колко грешки забрави

и на всички прости.

Но в тъмница заключен

от сърцето разбито -

с черна маска от спомени

цяла вечност покрито.

А очите кристални,

цял живот незаплакали,

виждат грозната Смърт,

която са чакали...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПразеН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!Страхотно е!
    Всичко се връща!
    Продължавай да раздаваш обич!6
  • Няма да потъне в забрава този,който много обич е раздавал,много мъка спестил,много грешки забравил и на всички простил!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...