16.04.2007 г., 3:12

======

836 0 2

В таз гора черна,

до красив ангел ранен,

на веригите кървави

попаднал във плен.
Победен от живота,

от съдбата сломен,

полужив, полумъртъв -

няма нощ, няма ден.

Много обич раздавал,

но не срещнал такава

с този ангел кървящ

ще потъне в забрава.

Колко истини каза

и колко мъки спести,

колко грешки забрави

и на всички прости.

Но в тъмница заключен

от сърцето разбито -

с черна маска от спомени

цяла вечност покрито.

А очите кристални,

цял живот незаплакали,

виждат грозната Смърт,

която са чакали...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПразеН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!Страхотно е!
    Всичко се връща!
    Продължавай да раздаваш обич!6
  • Няма да потъне в забрава този,който много обич е раздавал,много мъка спестил,много грешки забравил и на всички простил!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...